Общи сведения за българските концлагеристи от Дахау

Арестувани са 51 български студента през нощта на 13 срещу 14 декември 1944 г. в град Братислава от Гестапо и са откарани в затвора във Виена, където са държани до 21 декември 1944 г. После са транспортирани с влак в концентрационен лагер Дахау- Германия. На 22 декември 194 получават своите лагерни номера от 136721 до 136772.
След кратък карантинен срок на 13 януари 1945 г. те са разделени на две групи: Първата група, състояща се от 37 души е откарана на 14.01.1945 г. във филиала на Дахау – „Аллах", намиращ се на 10 км от Дахау. Втората група от 12 души е откарана на 16.01.1945 г. към лагерите „Фулда", „Аменау", „Бухенвалд", „Литомирици" (филиал на лагера „Терезина"). Двама от концлагеристите (болни и изтощени) остават в Дахау, където още същият месец са изгорени в пещите на крематориума на лагера. До края на април 1945 година още 5 души са изгорени в пещите, а 1 е загинал по време на похода на смъртта.
След освобождаването от лагера – 12 души от оцелелите остават да живеят в чужбина (Берлин, Братислава, Бърно, Виена и Словакия) и само 19 души от бившите концлагеристи от Дахау се завръщат в България. Всички са починали. Остават само близките им от 2-ра и 3-та генерация.

Загиналите в крематориума или по пътя на смъртта са:
Атанас Тънкопишев
Вичко Петков
Димитър Георгиев
Емил Берсински
Петър Сребров
Слави Вълков
Стефан Попов

Списък на близките от 2-ра и 3-та генерация, които живеят в София и с

които поддържаме връзка са:

1.Николай Панайотов – 2-ра генерация /бул. Васил Левски 49/
2.Диана Панайотова – 3-та генерация /ж.к. Люлин бл. 405/
3.Михаил Георгиев – 2-ра генерация /ул. Парчевич 21/
4.Михаела Георгиева – 3-та генерация /ул. Парчевич 21/
5.Ралица Филипова – 3-та генерация /ул. Стара Планина 40/
6.Оля Ангелакова – 3-та генерация /кв. Симеоново, ул. Мишева Орница 6/
7.Христо Пенчев – 2-ра генерация /ул. Цар Асен 36/
8.Георги Трифонов 2-ра генерация /бул. Руски 80 вх. А/
9.Петър Георгиев 2-ра генерация /ул. Асен Златарев 21/
10.Найден Илиев – 2-ра генерация /ул. Мария Луиза 103/
11.Марианела Андреева – 3-та генерация
12.Жанина Сладкарова – 2-ра генерация /бул. Васил Левски 116/
13.Михаел Сладкаров – 3-та генерация /Люлин, бл. 711 вх. Б/

Вангел Енчев

Кратка биография на Вангел Енчев - бивш концлагерист в Дахау с № 136733

Роден на 23.09.1924 г. в село Ябълково (България). Началното си образование завършва в родното си място, а после и гимназия във Велико търново. После заминава за град Братислава (Чехословакия), за да учи във Висшият Политехнически унивеситет.
Участва дейно в съпротивата и вмеза участие в Словашкото въстание, за което получава в последствие признателността на Чехословашкото правителство. Арестуван е през ноща на 13ти срещу 14ти декември 1944 година от „Гестапо".
Откаран е заедно с други арестанти в затвора във Виена. На 22.12.1944 г. са транспортирани с влак до концетрапционен лагер на смъртта. След освобождаването му от лагера, се връща в Чехословакия, за да завърши образованието си, след което се завръща в България. Веднага бива изпратен да се отбие във военната си служба в Строителните войски. После започва работа като инженер в Транспроект, в град София, а после и в Министерството на Транспорта.
Изпращан е на работа в Алжир и Куба. Заедно с Марко Георгиев основават български комитет на бившите концлагеристи. По-късно е избран за президент на българския комитет. Участвал е във всички събрания на Международния комитет. Починал на 30.11.2004 г.

Списък на близките 

Общи сведения за българските концлагеристи от Дахау

Арестувани са 51 български студента през нощта на 13 срещу 14 декември 1944 г. в град Братислава от Гестапо и са откарани в затвора във Виена, където са държани до 21 декември 1944 г. После са транспортирани с влак в концентрационен лагер Дахау- Германия. На 22 декември 194 получават своите лагерни номера от 136721 до 136772.

След кратък карантинен срок на 13 януари 1945 г. те са разделени на две групи: Първата група, състояща се от 37 души е откарана на 14.01.1945 г. във филиала на Дахау – „Аллах“, намиращ се на 10 км от Дахау. Втората група от 12 души е откарана на 16.01.1945 г. към лагерите „Фулда“, „Аменау“, „Бухенвалд“, „Литомирици“ (филиал на лагера „Терезина“). Двама от концлагеристите (болни и изтощени) остават в Дахау, където още същият месец са изгорени в пещите на крематориума на лагера. До края на април 1945 година още 5 души са изгорени в пещите, а 1 е загинал по време на похода на смъртта.

След освобождаването от лагера – 12 души от оцелелите остават да живеят в чужбина (Берлин, Братислава, Бърно, Виена и Словакия) и само 19 души от бившите концлагеристи от Дахау се завръщат в България. Всички са починали. Остават само близките им от 2-ра и 3-та генерация.

Загиналите в крематориума или по пътя на смъртта са:

Атанас Тънкопишев

Вичко Петков

Димитър Георгиев

Емил Берсински

Петър Сребров

Слави Вълков

Стефан Попов